Спиралата от избори ни коства 1,106 млрд. лева. От 2021 г.

Спиралата от избори ни коства 1,106 милиарда лв.. От 2021 година са извършени осем национални вота, а девети чука на вратата.
О т 2021 година до момента са извършени осем национални вота, девети чука на вратата, а около тях в 19 обитаеми места е имало и частични локални избори.
Тази серпантина от непрекъснати вотове
коства на хазната над 1,106 милиарда лв. или 565,48 млн. евро. Това демонстрира разбор на „ Телеграф “ измежду постановленията на Министерски съвет (МС), с които се отпускат средствата за провеждането на едни или други избори. Аритметиката направихме благодарение на Гугъл Pinpoint. Информацията е оповестена в системата за правна информация на държавното управление
и са обнародвани в „ Държавен вестник “.
Сред проучваните документи са решенията и публичните поръчки на Централната изборна комисия (ЦИК), която е главният орган в страната по организацията на вота. В тази си активност обаче комисията се подкрепя от кабинета, регионалните и общинските администрации, както и редица други ведомства – от външно министерство, през вътрешното до просветното.
Първото дава отговор за секционните изборни
комисии (СИК) в чужбина, второто – за защитата на вота, а третото – да даде пространства за секциите в страната. По традиция те се намират в постройките на учебните заведения.

Изборите, извършени от 2021 година до края на 2025-та, са коствали близо 950 млн. лв.. За идния парламентарен избор, който е плануван за 19 април, са отделени малко над 65,635 млн. евро. Тази сума се равнява на близо 128 млн. лв.. Така общият размер на разноските, които даваме за избори стигат
малко над 1,078 милиарда лв. или 565,48 млн. евро.
Това обаче не са окончателните планове. От думите на финансовия министър Георги Клисурски стана ясно, че средствата ще набъбнат с към 15 млн. евро, което съставлява малко над 29,338 млн. лв.. Така сметката удря над 1,106 милиарда лв..
За какво са тези спомагателни разноски?
Причините са две – да се дадат пари за паравани в секциите и да се заплати за направата на хартиените бюлетини. Към момента не може да се каже какъв брой ще излезе всяко от тези две пера. Но за какво се постанова средствата да се дефинират на по-късен стадий, а не са заложени още в този момент в план-сметката за вота?
Относно параваните казусът
се корени в разногласието дали те да са стандартизирани и кой да разгласи публичната поръчка за тях – Министерски съвет или ЦИК. Преди в секциите имаше така наречен тъмни стаички. С ремонти в изборните правила през 2023 година обаче тези „ тъмни стаички “ бяха отстранени и сменени с паравани. Разликата сред тях е размерите.
Вторите би трябвало да са по-малки на височина,
да се виждат краката на гласоподавателите и така нататък При осъществяване на избори, общините са тези, които обезпечават помощните материали – от писалки, ножици и линии до самите паравани. Така доста локални администрации, с цел да не купуват нови паравани, преправиха старите „ тъмни стаички “ като ги подкъсиха. Това обаче докара до обстановка, в която в секциите из страната се употребиха разнообразни паравани.

Това накара ЦИК да се опита да ги унифицира и на последните два вота, в това число и за този на 19 април, одобри особено решение по какъв начин би трябвало да наподобяват. ЦИК се надяваше Министерски съвет да разгласи социална поръчка за доставката на параваните за всички близо 12 000 секции.
Служебният министър председател Андрей Гюров
даде обещание кабинетът да направи всичко допустимо по проблема. Няколко дни по-късно обаче зам.-шефът на ЦИК Росица Матева разгласи, че са получили писмо от Министерски съвет. В него властта им дава отговор, че държавното управление не може да пусне поръчка за параваните, тъй като обезпечаването им е обвързване на общините. Това провокира леко напрежение сред двете институции. В резултат Министерски съвет увери, че са подготвени да обезпечат парите, само че въпреки всичко
ЦИК би трябвало да разгласява поръчката за този продукт.
Що се отнася за хартиените бюлетини, по закон те се печатат от Българска народна банка, само че преди този момент би трябвало да са ясни няколко неща – какъв брой ще са гласоподавателите и какъв брой тъкмо ще са секциите, изключително тези зад граница. За това е към момента рано.

Ако обаче върнем лентата още обратно и прибавим изборите от 2016 година насам, парите скачат до над 1,289 милиарда лв.. От 2016 до 2019 година в това число е имало общо 4 национални вота, само че разноските за тях са били доста по-скромни – общо 183,180 млн. лв..
Така да вземем за пример за парламентарните избори напролет
на 2017 година са изхарчени единствено 29,900 млн. лв.. За изборите за Европейски парламент през май 2019 година сумата е малко над 32,400 млн. лв.. Местните избори през есента на същата година костват към 74 млн. лв.. Това обаче е разбираемо от обстоятелството, че вотът за кметове и общински съвет е малко по-сложен, изисква повече запас.
Гласува се и с повече бюлетини – сред 2 и 4,
което оправдава и по-големите разноски. Другото, което оказва въздействие, е броят на членовете на другите комисии, на които би трябвало да се заплати заплащане. Редовите секции в страната са близо 12 000. Освен тях на национални избори, без значение дали за Народно събрание, Екологичен потенциал или президент, има и районни изборни комисии (РИК).
Именно пред тях секциите регистрират резултатите
от гласуването. Те са 31 на брой, а съставите им варират сред 13 и 17 индивида. Това прави сред 400 и 527 души. За локални избори обаче няма РИК, само че се образуват общински гласоподаватели комисии (ОИК). Те на собствен ред са 265, което е 8 пъти повече, а в съставите им влизат от 5 до 9 индивида. Това значи сред 1300 и 2300 души. Покрай тях обаче има сътрудници и механически помощници.

Данните демонстрират едно стабилно повишаване на разноските за избори от 2021 година насам. Първата причина за това е, че точно от 2021 година стартира всеобщото гласоподаване с машини. Така за вота за Народно събрание през април 2021 година ЦИК доставя 9600 устройства, за което заплаща над 43,193 млн. лв.. Няколко месеца по-късно,
когато през юли се организира нов парламентарен избор,
ЦИК купува още 1637 машини. Сумата за тях е над 10,707 млн. лв.. Годината е много натоварена откъм вотове, тъй като през ноември 2021-та се организират избори 2 в 1 – за Народно събрание и за президент. Тогава ЦИК купува още 1600 машини против 10,185 млн. лв.. Чертата демонстрира, че единствено за придобиването на устройствата страната заплаща малко над 64,091 млн. лв..
Покрай това обаче има и настоящи разноски.
Всяка година ЦИК дава 1,3 млн. лв. за наем на склада, където се съхраняват всички 12 837 машини за гласоподаване. Разбира се парите за това се отпускат от Министерски съвет. Комисията на няколко пъти направи опит да откри друго място – държавен парцел, където да се пазят машините, с цел да не се заплаща наем.
Ходеха на голям брой огледи, само че без резултат.
Оказа се, че постройките, които им се дават от разнообразни ведомства или регионалната администрация в София или не са подобаващи, или са прекален дребни, или имат потребност от главен ремонт. Така този въпрос е замразен, а
страната продължава да дава пари
за частен склад. Отделно от това ЦИК заплаща на друга компания, която да складира и зарежда батериите за машините. Договорът за тях се възобновява през 2 години и по това перо се отделят по над 194 000 лв..

Наблюдава се и наклонността план-сметката за изборите да се променя най-малко един или два пъти, откакто е била гласувана от Министерски съвет, както и кабинетът да приема постановления за спомагателни разноски за ЦИК. Така за изборите за Народно събрание през октомври 2024 година
комисията е получила 18,500 млн. лв. от горната страна.
Няколко месеца по-рано – през юли 2024 година, когато е вотът за Екологичен потенциал, към сметката на ЦИК отиват 23,500 млн. лв. в допълнение. Същото се случва и на локалните избори през октомври 2023 година, а сумата е 37 млн. лв.. За какво са парите?
В документите е написано, че средствата
са за подсигуряване на машинното гласоподаване, на хартията за устройствата, за хартиените бюлетини и други Държавата публично има самите машини, само че не и софтуера, който се употребява. Именно по тази причина за всеки тип избори той се модифицира.
ЦИК афишира публични поръчки,
които включват инспекция на устройствата, тяхната диагностика, инсталиране на операционната система и софтуера, програмирането им, включително и вкарването на имената на всички претенденти за народни представители по региони, окомплектоването и превоза до секциите. За да се подсигурява бистрота,
за всеки тип избори се прави удостоверяването
на машините, прави се доверено създаване, а партиите имат право да получат изходни код. По време на тази процедура се генерира и т.нар хеш код, който се състои от 64 знака. Той се слага върху всяка една квитанция от машината,
а гласоподавателят може да я съпостави.
Не инцидентно няколко години наред ЦИК в свои отчети предлага на Народно събрание да промени Изборния кодекс, тъй че страната да си създаде собствен програмен продукт. Туй като това е обемна активност, министерството на електронното ръководство
набира доброволци, които да ревизират
на извадков принцип вярно ли е конфигуриран софтуера на машините. Хартията за разписките от машините е отговорност на Българска народна банка. Те печатат и елементарните бюлетини. Доставянето на устройствата за гласоподаване в секциите зад граница е в ръцете на външно министерство.

С годините страната стартира да отделя и повече пари за хонорари на членовете на изборните комисии. За идния избор за общините са предопределени 35 млн. евро, което се равнява на малко над 68,450 млн. лв..
Около 53,582 млн. лв. от тези средства
са точно за парите за секциите. Това съставлява скок с над 12,865 млн. лв. спрямо изборите за Народно събрание през октомври 2024 година Тогава към общинските администрации са потеглили към 55 млн. лв., а над 40,717 млн. лв.
от тях са отишли за членовете
на секциите. На изборите за Екологичен потенциал през юли 2024 година тази сума е към 38 млн. лв.. Основанията за това може да са няколко – скокът на цените на стоките и услугите, равнището на инфлацията, покачването на покупателната дарба на българина, въвеждането на еврото, както и желанието на страната да притегли повече
готови хора да стават членове на СИК.
Така в този момент един началник на РИК, според от размера на региона – с над или под 400 секции в него, ще взима сред 1470 и 1350 евро. За вота през октомври 2024 година сумата бе 1175, 97 евро. Това демонстрира нарастване до 294 евро.
Заместник-шеф на РИК ще се разписва
на суми сред 1397 евро и 1284 евро. На предходните избори тази пари са били 1073,71 евро. Тук растежът е до 323 евро. Редовият член на РИК ще прибира сред 1397 евро и 1284 евро, което е нарастване с до 355 евро.
Естествено повишаване има и за секциите.
Председател на СИК ще разполага с 185 евро, вместо досегашните 140,61 евро. Скокът е 45 евро. Неговият заместител ще се радва на 170 евро, а не на 130,38 евро. Това е близо 40 евро по-високо заплащане. Обикновеният член в СИК има право на 156 евро, до момента в който през 2024 г сумата е 119,64 евро.
При него сумата набъбва с към 36 евро.
Към тези суми има и „ бонуси “. Всеки член, който е участвал при приемането на документите и подреждането на стаята има право на 15 евро. Същата сума ще вземат и тези членове, които предават протоколите в РИК. А за протокол без неточности – още 15 евро.

Последните промени в Изборния кодекс (ИК), който Народно събрание утвърди засягат две значими неща, които са основни по отношение на организацията на вота. Депутатите отложиха регион „ Чужбина “ за януари 2028 година Заради вакуума сред
указа на президента Илияна Йотова
за установяване на границите на регионите и окончателното приемането на поправките, на регион „ Чужбина “ бяха отделени 4 мандата. Това обаче се оказа за малко време – единствено 7 дни, тъй като откакто ИК бе обнародван в „ Държавен вестник “, ЦИК редактира решението си за мандатите. Какво значи това на процедура?
Българите зад граница ще не престават
да гласоподават единствено за партия или коалиция, само че няма да имат право да означават преференция за съответен претендент от листа. Именно по тази причина и самите бюлетини за чужбина са по-тесни.

Другото изменение е въвеждането на таван до 20 броя секции отвън посолства и консулства в страните отвън Европейския съюз.
Това визира най-вече страни като Турция,
Англия, Съединени американски щати и Канада, където има огромни български общности и се откриват секции освен в постройките на дипломатическите ни задачи, само че и отвън тях. За задачата е нужно нашенците да подадат най-малко 40 заявление за даденото място.
С лимита от 20 секции ще би трябвало да се реши
къде тъкмо да се намират секциите. Към момента ЦИК е оповестила единствено местата за така наречен автоматизирани секции в чужбина. Те са 372. Окончателният брой на секциите зад граница ще стане явен до 28 март. Именно по тази причина към този момент в Съединени американски щати са оповестени секции в посолството ни във Вашингтон и консулствата ни в Лос Анджелис, Ню Йорк, Чикаго.
Същото е и за Турция – посолството в Анкара
и консулствата ни в Бурса, Истанбул и Одрин. За Англия места са две – Лондон и Единбург. По-малкият брой секции в тези страни би понижил малко разноските освен на ЦИК, само че и на външно министерство.

Министерство на външните работи има задължението да достави до секциите зад граница машините за гласоподаване, което нормално става посредством дипломатическа поща. За по-близките дестинации това се извършва със личен превоз,
само че за далечните се употребява самолетно карго.
Отделно от това в състава на всяка секция отвън България би трябвало да има един представител на страната. Обикновено от страната се командироват служители от разнообразни администрации.

Равносметката е следата – за 10 години сме провели шест вота за Народно събрание, два за Екологичен потенциал, два за общински съветници и кметове, както и два вота 2 в 1.